Наследниците на баба Илийца у нас. Освен че е написал разказа

Наследниците на баба Илийца у нас. Освен че е написал описа " Една българка " в Черепишкия манастир, Иван Вазов основава облика на борбената жена по разказите на хората от близкото село Челопек.

Издигната с непринуден труд, къщата-музей " Баба Илийца " е една от гордостите на Челопек. Освен че е организатор в нея, Диана Цветкова е шесто потомство наследничка на същинската Илийца.

“Моят прапрадядо е с две години по-голям от брат си Дано, а Дано това е болното внуче, за което става въпрос във Вазовия роман " Една българка " ”, споделя Диана Цветкова, организатор в къща-музей " Баба Илийца ".

Физически литературната Баба Илийца била копие на действителната.

Каква е рецептата ѝ за дълъг живот?

“Вазов я разказва доста тъкмо, била е едра, висока, кокалеста, набожна и доста работлива. Нейното същинско име е Пена, само че преди време, откакто се омъжат, дамите одобряват имената на мъжете си. На Илия жена му и оттова става Илийца ”, добави Цветкова.

В разгара на боевете на Ботевата чета с поробителя във Врачанския балкан Илийца потегля по директна пътека за Лютиброд и Черепишкия манастир с вяра за излекуване на внучето си. По пътя си среща Ботев въстаник и се пробва да му помогне, само че в описа на Вазов той не оцелява. В Челопек помнят друго.

“След Освобождението идва Ботев въстаник, който търси баба Илийца, с цел да й благодари, че преди време тя му е помогнала, укривала го е в кошарата с животните в продължение на няколко дни ”, описа Диана Цветкова.

Предлагат Челопек за първия български член на Международната организация на градовете и селата на книгата

Преди десетина години Мария Леонкева от Люти брод пресъздава  титаничното пресичане на река Искър с ладия от Вазовата героиня. 

Справя се, макар че течението  било много мощно и насмалко да я отнесе.

Той оставя ярка диря в българската история, литература и просвета

“Искърът ме носи на една страна, аз с веслата давам, давам, давам и излезнах на брега. За мен в действителност беше чест да пресъздам това нещо, което Баба Илийца   го е направила преди толкоз години. Много народ имаше, значи, в случай че мостът беше дървен, щеше да падне ”, сподели Мария Леонкева.

От съображения за сигурност възстановката не се повтаря. Днес наследниците на баба Илийца са над 500.

Твърди се, че трикраките столчета към синията са на най-малко 150 години и на тях преди време е седяла същинската баба Илийца.